Хубавото на воденето на блог, е че можеш да се върнеш назад и да прочетеш какво си ги мислил преди. Най-често тези мисли вече не са в главата ти, или не са оформени по начина по който са били тогава преди. Така можеш да видиш промяната в теб. Всички всеки ден се променяме от която и гледна точка да го погледнем. Телата ни се променят, ума ни постояно получава нова информация - променя се, гласа ни се променя, желанията ни се променят, променя се и светогледа ни.
     Ето един стар мой пост. За темата засегната в него вече не мисля от тази гледна точка:
   
     Някога чувствали ли сте се не на мястото си? Някаде сте, където всъщност не ви е мястото. Хората около вас, са ви някак непознати, нетипични, не такива каквито сте вие. Ако сте го чувствали, то навярно е било за мн кратък период, а аз чувствам това ЦЯЛ ЖИВОТ! Родил съм се на място, сред хора, който не разбирам, както й те мен. Хора който говорят само за битовизми. Живеят за да живеят. Хора който не знаят какво е спокоен разговор. Хора който се справят с проблемите, като не правят нищо, и проблемите си остават. Те не разбират какъв съм. Те ме мислят за смахнат. Смахнат ли съм? Не! Просто искам да постигна нещо в живота си. Искам спокоен живот. Искам да мечтая, искам любов, искам свобода. Не искам скандали, не искам да ламтя за пари. Чужд съм, сред свой. Роден в погрешна пресечна точка на кординатата и ординатата. . 

   Сега няколко години по-късно знам, че мястото ми е точно тук. Живота ме научи,че няма случайности в него. Щом съм в тази среда значи това е средата ми. Научих се да приемам хората и разбрах, че когато го правя и те приемат мен.
   Различните  от нас неща ни правят по-силни хора, когато се научим да ги приемаме. Много е лесно да се противиш и да водиш война с хората, заради това че са различни от теб и имат друг начин на живот. Трудното е да приемаш. Да обичаш тези хора каквито и да са. Да ги оставиш да бъдат това което са.
   Няма такова нещо като грешна социална среда, има грешен подход към нея и към себе си. Правилния подход е да виждаш всичко като трамплин към по-добрия живот. 
   Определено последните години станах по-мъдър, по-философски настроен към живота. Днес се радвам, че мога да отбележа промяната в мен.
   Това не е крайната версия на мен. Сигурно още много ще се променям, Още много подобрения ще инсталирам. Имам още бъгове- това е сигурно. Важното е да има промяна, развитие, живот......

.....трамплин към по-хубав живот! Хареса ми,звучи много добре дано повече хора споделят оптимизма Ви! Поздрави!

Знаеш ли/ако позволиш да се обръщам на ти/, според мен всеки по -чувствителен и интелигентен човек минава през подобни съмнения, че не е на мястото си. Изпитвала съм го, дълго време съм търсила причината в себе си и също като теб след време съм променила нагласата си. Да кажем сме се адаптирали. Все още има много неща, които не разбирам в човешката природа, но като цяло те все по -малко ме изненадват. Различен, както аз обичам да казвам, но в хубавия смисъл на думата. Не е толкова лошо да си различен. Много по -лошо е да си безличен. Така че, напълно те разбирам. Не е ли това хубавото в живота, че се променяме и в частност- хубавото на блога, че можем да проследим промяната в мисленето си. И промяната обикновено е към по - добро. Какво друго като промяна в мисленето си, си констатирал във времето.